Over the rainbow

No this is not a love story, but it is a story about love.

Има толкова много несподелени моменти, толкова много неизречени думи, толкова много неизказани желания, чувства необлечени в звук и издишани през устните, толкова много усещания лишени от смисъл. Когато чувствата осиротеят. Осиновяват ги друго сърце, други устни, други ръце, други думи, друга душа.

Кога разбра, че те обичат?

Нуждаеш се от публика за твоето себеизразяване, себеотличаване, себепознаване, себеобичане и ето : публика от Един ! Точният. Избраният. Случайно или не прегръщаш мига и му се отдаваш.

Самотата е само илюзия, винаги имаш сигурната компания на съвестта си. Винаги можеш да разговаряш, да спориш, да се смееш, да плачеш, да бъдеш себе си или друг.

А Точният? Е…той е онова, което нямаш и именно затова имаш нужда от него. Когато чувствата вече не се разпознават в огледалото на другия, вместо тях има карикатурен образ от криво огледало, съвсем друг, съвсем непознат.

Случва се.

No this is not a love story, but it is a story about love.

Explore posts in the same categories: love