Вярно с оригинала

Представете си, че градите кула от камъчета например. Вие строите тази кула успешно до един определен момент, без значение от формата и качествата на вашите камъчета. Идва обаче задължително един момент, в който поставяте ново камъче и кулата се срива. Този именно момент е критичният. Възможно е да не сте „подбрали” подходящото по форма или друго качество камъче ( независимо от материала, независимо от старанието ви, тази кула ще се срине). И това правило е общовалидно за всяка сфера от живота. Независимо от това да ли сте шеф на фирма, мениджър на голяма компания или шофьор. Рано или късно вие ще наемете поредния служител, ще предприемете поредната крачка, ще направите следващото решение и то ще бъде в именно този критичен момент. Точно тогава кулата ще се срине. Сега е момента, в който си мислите че в определен случай е възможно да пострите тази кула с идеални по форма и размер кубчета и тя няма как да се срине. Само, че точно тук е грешката ви. В живота няма идеални случаи, поне не и когато съществува човешкия фактор. На теория е възможно това правило да има изключения, но на практика не е така. Изграденото не винаги се срива, но граденото с цел се срива винаги в определен аспект. Възможността на въздействие на странични фактори, наличието на човешки фактор и разбира се болните амбиции обричат проектите в тяхната идеална цялост и съвкупност. Това не означава, че не трябва да се гради, защото така или иначе ще се срине, а че фактите просто съществуват. Отчитането им не прави по – лесно или по – трудно осъществяването на дадена задача, те просто са там и толкова.

Explore posts in the same categories: Uncategorized

Tags: амбиция, истина, критичен момент, кула, срив, факт

You can comment below, or link to this permanent URL from your own site.